Последните седмици го показват ясно:
– рискът по маршрутите расте
– разходите се променят в движение
– превозвачите вземат решения в реално време
– информацията е частична
А договорите продължават да предполагат стабилност.
Тук се появява реалният проблем:
Incoterms дефинират къде се прехвърля рискът.
Но не дефинират какво се случва, когато:
– маршрутът стане рисков
– се въведат допълнителни такси
– корабът бъде пренасочен
– системи или инфраструктура спрат
В резултат:
спорове, забавяния и блокирани сделки.
Затова работим върху рамка,
която допълва Incoterms
и прави тези ситуации договорно управляеми.
WARF (War Risk Allocation Framework):
– структурира геополитическия риск
– разпределя допълнителните разходи
– дава правила за действие при disruption
– позволява бързо разрешаване на спорове
Целта не е да се премахне рискът.
Целта е да не блокира сделката.
Това не е теоретичен проблем.
Това вече влияе върху реални сделки.
В следващата публикация ще покажа
как това работи в реална сделка.