В повечето сделки рискът не липсва.
Той просто не е договорен.
И това става видимо в момента, в който средата се промени.
Пример:
Маршрут преминава през зона с повишен риск.
В рамките на дни се появяват:
– допълнителни транзитни такси
– war risk premium
– забавяния и отклонения
Разходите се променят.
Решенията също.
Но договорът остава същият.
И тогава възниква реалният проблем:
Кой поема разликата?
Превозвачът?
Търговецът?
Клиентът?
Incoterms дават отговор къде се прехвърля рискът.
Но не дават отговор какво се случва, когато той се промени.
В стабилна среда това работи.
В динамична — не.
Когато рискът не е договорен предварително,
той се превръща в спор.
А когато има спор,
сделката спира.
Това не е теоретичен проблем.
Това вече влияе върху реални сделки.